the world turned upside down

...чувствам се много така:



..но главно така:




И си мисля за момичетата, които винаги могат да ме накарат да се хиля тъпо на нарисуван с левия ми крак заек.
За Жес, която винаги ще е навита да гоним косер из парка, за да му вземем ореха и да му се подиграваме после.
За Жас, с която винаги мога да избухвам в истеричен смях в 148, докато кондукторката ни премазва, минавайки като танк през натъпканите като в консерва хора, а разни неприятни познати се правят, че не ни виждат на няколко (изпълнени с народ) стъпки от нас.
За моята Фиф, която винаги ще ми слуша глупостите и идиотщините и ще ми казва, че съм нейния ангел, въпреки че съм се държала като най-големия боклук.
За сестра ми, която вечно ме връща в реалността, когато а) изпадна в нелепо отчаяние и б)започна да си въобразявам чудеса и която мрази да й казвам това дежурно "Сис, мисля, че сме на земята."
За Стеф, който никога няма да спре да ми повтаря, че всичко ще бъде наред, независимо дали го знам, или не, зашото знае, че така трябва; и който и след столетие ще помни как сме се хилили на най-големите тъпотии и как сме нареждали кифли-блогърки.
За Ел, която е отчаяно оптимистична и независимо колко очеизвадно зле са нещата, винаги ще заключи нещо от рода на "Е, ама то не е сигурно, че този човек с черни дрехи и пистолет, насочен към нас, иска да ни убие. Може просто днес да е хелоуийн, а ние да не знаем, и той да се будалка с нас!"
И си мисля, че въпреки че всичко е нагоре с краката
въпреки че не знам какво да правя сега
въпреки че не знам изобщо къде съм
нито защо, по дяволите, съм се навряла там
въпреки че имам да пиша протоколи по физика, а днес е 21-ви 11-ти
и въпреки че съм ужасен идиот
наистина си струва да си мен.




And you don`t know that you`ve been born
Can`t see the calm until the storm
Can`t tell your right side from your wrong
Can`t see the wave you`re riding on