всеки път едно и също, вече от толкова много време. и лошото е, че вече знам, че е безсмислено, не защото преди вярвах, че желанията се сбъдват, а сега не... а защото просто вече знам, че няма да се върнеш (:
и има едно внезапно, плашещо празно пространство в това осъзнаване. пуф. магията я няма.
помня онази вечер, как точно в 11.11 телефонът ми звънна и
...и това повече никога няма да се случи.
пуф.
Така става, когато принцът сложи пантофката на Пепеляшка и изведнъж осъзнае "Господи, защо ми е жена, която е изкукала дотам, че да си пада по стъклени обувки?!"
Никой не пита Пепеляшка дали е искала да носи обувките.
Тя просто е нямала други.
И после ще ми обясняват феите-кръстници, че пътят към ада не бил покрит с добри намерения...
И докато стояла сама до огнището и се взирала в играещите по стъклената повърхност отражения на пламъците, Пепеляшка решила.
Светът се свърши. Само дето... явно още не го е разбрал.
Така че защо да не му го покаже?
някак си странно е да повярваш в края.
...въпросът е: кога, кой и на кого ще се моли за втори шанс.
11:11
Публикувано от
лайла
четвъртък, 5 ноември 2009 г.
Етикети: законите на физиката , хаос , a storm is coming
5 коментара:
тая рисунка ти ли си я правила? ^^
Кой, на кого и кога... Това май не е един въпрос. *усмивка*
Лю, не съм аз.
Иначе, един е. Просто пита за няколко неща (:
В момента аз съм в ситуация, в която трябва да дам втори шанс на човека,в който съм вярвала безрезервно последните 15 години.Той ми позволяваше да му вярвам, до момента, в който предаде вярата ми.Питам се дали би разбрал вторият шанс и дали би го приел ?
ужасно много зависи от човека.
вторите шансове са сложно и рисковано нещо...
но понякога наистина трябва да се рискува.
Публикуване на коментар