It's show time!

гаврагаврагавраааа

;D;D;D



*истеричен смях*

Хайде да играем на една адски забавна игра.
Игра на изненади.
Игра на изпреварване.
Игра на надиграване.
Хайде - нека видим кой ще се окаже по-ненормалният накрая.
Хайде да проверим какво ще се случи, ако накараме света да полудее с нас.
Хайде да направим така: аз ще пиша сценария, а ти ще играеш с мен.
Но само ако искаш.
И ако нямаш други планове.
А аз съм сигурна, че няма да имаш... защото това е, което искаш ти, нали?
Това е, което искаме всъщност.

Хайде да играем на театър.

5 коментара:

Анонимен 30 ноември 2009 г. в 7:49  

Всъщност от играта на театър боли...

лайла 30 ноември 2009 г. в 7:56  

и от играта на живот - също.
не е ли точно в това идеята?

лайла 30 ноември 2009 г. в 9:52  

...и всъщност познавам ли те? анонимен? боже, анонимните коментари винаги ми дразнят любопитството.

Анонимен 4 декември 2009 г. в 12:52  

не знам дали се познаваме-вероятно не....но е вярно, че и от живота боли.От игрите в живота реално боли

лайла 5 декември 2009 г. в 5:01  

и въпреки това си струват.

..понеже знам.

ИМА вятърни мелници.

within me there lay an invincible summer.