посветено

Удавих се в любовите на други.
От думите на други оглушах.
Забравих те. От тебе се отърсих.
За името ти тайно онемях.
Изгубих те. Престанах да те чакам.
Престанах да те търся из града:
в табелите, по вестниците стари,
в писмата, долетели сутринта,
в звъна на телефона, в тишината
покълнала в очаквания глас;
престанах, аз престанах да те чакам -
качила се в случаен автобус,
самотен, безучастен и замислен,
на мястото отвътре да стоиш -
не те очаквам вече. Теб те няма.
Макар невероятно да звучи.
Макар във мене всичко да е пламък,
макар след тебе всичко да горчи:
отиде си. И няма да се върнеш.
И чужди, чужди думи ме болят -
и празно е в душата ми, и чуждо...
А в любовта ми други - други се тешат.