как кучешкото навлезе в хранителната индустрия

много малко хора ще схванат скрития смисъл в заглавието.


Светът е забавен!
Обичам бира!
Не обичам кучета! (и все пак ям в макдоналдс)
Плюс това си имам книжка на Стивън Кинг. Нъц ви.


[20:59:08] Хезиода каза: днетр Осо
[20:59:13] Хезиода каза: фак!
[20:59:22] Хезиода каза: кхъм
[20:59:24] Хезиода каза: оке, Гиг
[20:59:29] Хезиода каза: абе
[20:59:35] Хезиода каза: тая клавиатура се бъзика с мен!


С тези форумни скандали в Драфта се чувствам точно като едно време в Хекса xD

и, уиий.

The sky's the limit this month! (:

"наистина, просто нямам време"

мразя думите и мразя това, че не мога да пиша.
както и това, че не мога да говоря за нищо друго освен. чувствам се като безумна глупачка и по-лошото е, че съм такава.
(:

хубаво е, че поне песните остават след края, но какъв смисъл, когато вече ти се гади от звуци и ти се иска всички просто да млъкнат. млъкнете, млъкнете. писна ми от обобщаване и ми писна да ми казвате, че ви напомням на човек 1, човек 2, човек 3 и човек 1000. бруф.

празно празно празно
някакъв плаж и празни бутилки по него, искам да направя нещо, само че не знам какво и затова правя глупости.
така че съм безумно глупава. нямам представа какво ще правя.

понякога наистина се чудя



а съдбата днес просто се насра. да.

игра на чакане

Странно ми е.

Сигурно е заради октомври. Сигурно просто не мога да проумея, че девет пълни месеца са си отишли и в момента се мъчи да ми избяга десетият. Сигурно.
..А всъщност тази година за първи път винаги се чувствам навреме и това е странно. Нали ви казах, че ми е странно. Иска ми се обаче времето пред мен да не изглеждаше толкова малко.
Държа се самоубийствено и съм наясно с това. Вървя устремено напред, сама реших да вървя точно в тази посока и по този път, и знам, че свършват съвсем скоро, само че не искам, няма да се откажа сега. И без това е късно. И без това отдавна стигнах the point of no return.
Няма връщане назад.
А въпросът не е дали ще се удавя.
Въпросът е кога.
Дали ще бъде днес, утре, или след седмица, или след месец, след година, след...
И в момента се боря със зъби и нокти да оцелея още малко. Още минута, още час, още ден. Да не вярвам в есента. Да вярвам, че още нищо не е свършило... и че - нали така беше? - едва сега започва.
Фойерверките... искам си фойерверките.
Не искам да повярвам в есента.



надявам се, че ще успееш...

недомлъвки

I'm walking down broadway
Each foot step is a new love letter
I'm trying to make eye contact
With each and every stranger that I pass
Thinking about the city
It's living proof people need to be together
I'm thinking about how I just want to open up
And give and give and give
And it's ok for you to care
Cause I can feel you in the air
And while you wonder "how's this gonna end?"
...I only want it to begin.


първо не знаех дали е красиво или глупаво. после реших, че е глупаво. послe реших, че е красиво. после пак реших, че е глупаво. сега пак съм 50/50.
започва да ми писва?

ами просто няма да стане така, като съм казала. няма да стане. ще стане както аз искам - и по никакъв друг начин.
дъждът сякаш спря.
все едно съм в изходна позиция. по дяволите очакването!

And while you wonder "how's this gonna end?"
...I only want it to begin.

кучето сигурно е метафора

колко много песни. колко много дъжд.
песни, дъжд и недомлъвки, и наистина, ама наистина ми писна вече от всичко това.



пиша някакви пълни лайна. изобщо, усеща ли се колко съм отчаяна? чак вече и хората около мен тръгнаха да ми разправят, че изглеждам, как беше, изтормозена.
ами не точно.
по-скоро съм толкова не-наясно какво се случва зад кулисите, че ще се побъркам в опитите си да схвана
каквооо се случва, по дяволите!

бла.

колко много песни, дъжд и недомлъвки. мога да си направя казан супа от тях.

а аз си мислех, че през април нещата са били зле. през април нещата поне зависеха от мен и можех самичка да се сритам, да стана и да направя нещо по въпроса. и така и стана.
а пък сега, леле, сега купонът е пълен: аз си стоя и си агонизирам, а в това време всички други се мотаят зад завесите и... и сигурно търсят ключа, нали?
може би просто трябва да забравя какво си казал и всичко ще бъде наред. сигурно е така, просто аз съм твърде глупава, за да го схвана. и прекалено наивна и вярвам в нелепи неща.




Time is a low, don't you know...
What are we going to do?

в реално време

Вали. Банално - колкото си искаш.
Вали - небето сякаш се изля.
Но пак вали. Вали - и просто нямам сили
да си повярвам, че с дъжда и аз ще спра.

Да спра - дали? Във локвите ще плисна.
По тротоарите в реки ще потека.
В небето залезът - обесен ден - увиснал,
ще ме превърне в зимна утринна роса.

Ще прогърмя далече в облаците. Дълго,
о, колко дълго ще гърмя и ще валя.
Дано ме чуеш. Колко искам да ме чуеш -
ала навярно те опива нечий глас,

до болка чужд. Навярно песенен и нежен.
Навярно толкова неистински красив.
А аз валя навън - и сива, и далечна:
и нямам сили да повярвам, че си ти.

какво, по дяволите, си мислех.

толкова много сгреших. сгреших от самото начало.
това, което се случи, беше невероятно глупаво.
и напразно.
и безсмислено.

а вече е все тая.