кучето сигурно е метафора

колко много песни. колко много дъжд.
песни, дъжд и недомлъвки, и наистина, ама наистина ми писна вече от всичко това.



пиша някакви пълни лайна. изобщо, усеща ли се колко съм отчаяна? чак вече и хората около мен тръгнаха да ми разправят, че изглеждам, как беше, изтормозена.
ами не точно.
по-скоро съм толкова не-наясно какво се случва зад кулисите, че ще се побъркам в опитите си да схвана
каквооо се случва, по дяволите!

бла.

колко много песни, дъжд и недомлъвки. мога да си направя казан супа от тях.

а аз си мислех, че през април нещата са били зле. през април нещата поне зависеха от мен и можех самичка да се сритам, да стана и да направя нещо по въпроса. и така и стана.
а пък сега, леле, сега купонът е пълен: аз си стоя и си агонизирам, а в това време всички други се мотаят зад завесите и... и сигурно търсят ключа, нали?
може би просто трябва да забравя какво си казал и всичко ще бъде наред. сигурно е така, просто аз съм твърде глупава, за да го схвана. и прекалено наивна и вярвам в нелепи неща.




Time is a low, don't you know...
What are we going to do?