в реално време

Вали. Банално - колкото си искаш.
Вали - небето сякаш се изля.
Но пак вали. Вали - и просто нямам сили
да си повярвам, че с дъжда и аз ще спра.

Да спра - дали? Във локвите ще плисна.
По тротоарите в реки ще потека.
В небето залезът - обесен ден - увиснал,
ще ме превърне в зимна утринна роса.

Ще прогърмя далече в облаците. Дълго,
о, колко дълго ще гърмя и ще валя.
Дано ме чуеш. Колко искам да ме чуеш -
ала навярно те опива нечий глас,

до болка чужд. Навярно песенен и нежен.
Навярно толкова неистински красив.
А аз валя навън - и сива, и далечна:
и нямам сили да повярвам, че си ти.