подарявам ти и фразата, и чувството "обичам те"

Защото винаги си тази, която ще ме изслуша и ще плаче с мен, и ще бъде с мен, дори и да не знае какво да каже.
Защото ти си тази, която чувства думите и поезията ми с всяка струна от душата си, независимо колко глупаво и неразбираемо съм писала в изчанченото си вдъхновение.
Защото ти си тази, за която се сещам всеки път, когато видя нещо красиво.
Защото първо на теб пиша мейл, когато прочета стихотворение и то ме разплаче.
Защото ти си първата, на която ми хрумва да звънна - и когато светът се преобърне, и когато съм на седмото небе, и когато просто всичко е нормално.
Защото ти си момичето, на което подарих "Завинаги".
Защото ти си моето вдъхновение.
Защото с теб мога да се смея истерично на някакви странни саркастични неща дори и небето да се е срутило отгоре ми.
Защото си единствената, която ми е казвала "Чух гласа ти по телефона и всичко беше наред."
Защото си способна да обичаш дори и след ада.
Защото си единственото същество, което ме е вдъхновявало да го нарисувам и единственото, което ме е провъзгласило за свой ангел.
Защото си рахвърляна, и защото даваш цялата си душа, когато обичаш, и защото предпочиташ цветни кламери, вместо бижута, и защото знам, че дълбоко в себе си винаги ще вярваш в любовта и в хепи енда, дори да го отричаш, и дори и да боли; и защото обичаш гривни с цветни мъниста и романтични филми, и защото слушаш сърцето си; защото вярваш в Съдбата и защото смяташ, че косата ти никога не стои като хората, и толкова често си объркана, и вечно се извиняваш, а когато ти го кажа, се извиняваш, че си се извинила - и всичко това те прави Теб, и наистина не трябва, не трябва да съжаляваш и за атом от себе си.
Защото познавам душата ти и знам. Че си цялата обичане.

Защото си моята Фиф.