сама пред знака стоп

нямам никакви идеи за поезия, в момента се чувствам твърде живееща, за да редя рими. обаче все пак имам някаква нужда от тях и понеже не съм в състояние да ги пиша, връщам се отново и отново към старите си стихотворения. по странно стечение на обстоятелствата, нещата, които миналата година съм писала просто по някаква странна идея, усещане, сянка на някакъв спомен, предчувствие, сега отговарят едно към едно на положението ми. сякаш съм ги писала за себе си след година. стихотворението по-долу не е точно такова, сега съм доста различна и чувствам нещата по доста по-различен начин. какво, за соса, значи "не успявам да съм себе си" - живеейки, ти вече си.
ах, да, определено ще направя нещо глупаво.
...и все пак тези колебания много ми напомнят на онова време.
а преди девет месеца на този ден, долу-горе и в този час, бях на олимпиада по физика. и пак беше неделя, а аз идея си нямах в какво съм се забъркала. не че сега си я имам.

s t o p

26.11.08.

Да бягам - във това ли ми е силата
когато съм в задънената пряка
на непосилието да излъжа себе си
или в кръстовището със хиляда знака
Аз твърде често спирам там -
и като скитница,
не знам къде са се изгубили следите ми
макар че цял живот се връщам и безсилна съм
и всички мои пътни знаци са изтрити.
И светят в бяло и във черно светофарите -
а имам нужда от импулса на червеното
от спешността и безкомпромисната пламенност
да има смисъл да вървя и да съм жива
А не да бягам
И до кръв да се страхувам.
А някой казваше, че те са антоними -
страхът и другата... Със името Любов
Почти му вярвам
Ако още имах сили,
аз щях да спра да се страхувам да вървя
Или да бягам. И единствено сега
сега, в червеното на онзи показалец
със кръгла форма, който казва ми да спра
аз знам, че има смисъл в празното кръстовище
Ала страхът е нещо повече от мисъл

Така че спирам.
И сама пред знака Стоп
стоя и чакам светофарите да върнат
от цветовете си.
Аз много често спирам там,

ала така и не успявам да съм себе си.