we need something, we need something wild

Песни, песни, песни, в главата ми е пълно с песни и ме дразни фактът, че точно двете групи, които са се вкопчили най-яко в съзнанието ми, трябва постоянно да ми напомнят нещо.
Дъ хардест парт е някак си най-съсипващата песен на света, нищо друго не ме скапва така. Което е тъпо.
Нищо изобщо не трябва да ме скапва така.

Вървях си преди половин час по улиците между катедралата и колхозния, прибирайки се вкъщи. И и си мислех, по дяволите, защо ми е студено, защо е ноември, защо лятото свърши.
...И това е доста тъпо и банално, защото всъщност почти всички си го мислят. Да де, да, освен тези, които не обичат лятото и си умират за зима.
Разбира се, тази зима ще бъде не по-малко страхотна от лятото и го знам. Пък да не говорим за вече случилите се прекрасни и уауващи неща, нали?
Но работата е там, че зимата няма нощи, прекарани на плажа. Нито следобеди на вълнолома, нито дни по полянките.
Което е лайняно.
Но ще го преживеем, right.

Като съм казала, ще бъде. Не ми пука как. Просто не ми пука. Решила съм. И няма да стане по никакъв, никакъв друг начин.



изкушавам се да ви дам още някоя. още много. по дяволите.


И утре имам много да уча. ...задрасквам това. утре имам две важни излизания и един важен разговор и много важна информация за научаване.
утре ще... уча ако имам време.
какво пък толкова, винаги мога да стана в четири сутринта в понеделник и да наваксам с ученето!

мммда. ня'а време, dudes.

свърши се днес, вече е утре (:

...така че ще видя какво мога да направя по въпроса.