недостатъци и недостатъчност

Проблемът когато свикнеш да слушаш сърцето си се състои в това, че не можем да очакваме от него да дрънка непрестанно. Много често то замлъква точно когато очакваме да изкрещи. И не защото няма какво да изкрещи. И не защото не иска да го изкрещи. А защото, противно на разпространения слух, сърцата ни също понякога ги е страх.
Така че ето ви един съвет - когато изведнъж установите, че не знаете какво иска да каже сърцето ви именно в решаващия момент,
позволете си да говорите от негово име.

5 коментара:

Анонимен 6 ноември 2009 г. в 12:13  

Всъщност сърцата май доста често ги е страх....

п.с. Поне моето.

лайла 6 ноември 2009 г. в 12:26  

..и моето също.

Bla 7 ноември 2009 г. в 22:28  

Когато сърцето млъкне, слушайте светлите и тъмните му реки.

лайла 8 ноември 2009 г. в 4:23  

нали може да се престоря, че съм схванала това? *преструва се почти успешно*

Vesella 12 ноември 2009 г. в 11:47  

предполагам, че този път ще успея да напиша коментар?

(аз предпочитам да замълча, щом и то е загубило думи. не знам дали е правилно обаче)

..понеже знам.

ИМА вятърни мелници.

within me there lay an invincible summer.