i am a wicked girl

Внушения, а? Глупости, а? Случайности, а?
Господи, сигурно полудявам! *изтрива десетте удивителни, които е написала след края на изречението и в знак на компромис оставя единайстата*
Развален телефон.
Възел в стомаха.
Късметче "Среща".
Спрял будилник, заради който щях да закъснея ако не беше.
Развален телефон, който се включва самичък в 4 сутринта, звънна, събуди ме, изключи се и отново отказа да се включи.
Истерия.
Много кафе.
Уроци по химия и миене на чинии в 5.30 сутринта.
Хаха.
Норматив по физическо.
Някакво безумно предчувствие, нервене, ужас, цял час по математика изключена, предадох празен лист и ще имам две на теста
...а после гласчето в главата ми каза: "Сега направи тази глупост и ще видиш, че ще стане точно каквото трябва, нищо, че няма никаква логика!" "Да, а аз съм червеношийка" - отговорих аз, но вече беше късно.

Сбъднато предчувствие. Сбъднато късметче. Сбъднато желание.
Задник.

И отделно - в какво по дяволите се забърках?

О, да, да, да, да.
Със сигурност откачам. ...но не съм само аз (: [макар че за другото аз съм виновна]

Харесва ми факта, че не схванахте за какво става въпрос, въпреки че не знам защо го написах. Имах нужда да дрънкам някъде след всичко това. А, и, да. Днес май ще пиша пак в "Мемоарите".
Свършило?
Не, миличка.
Всичко едва сега започва.

2 коментара:

Анонимен 19 ноември 2009 г. в 5:55  

Ай.. кофти ден. Все пак ти пожелавам повечко успех вече. (:

лайла 19 ноември 2009 г. в 9:31  

не, денят не беше кофти. денят беше страхотен ;F просто не съм се изразила... никак. ;F и затова не се е разбрало.
ноо мерси (:

..понеже знам.

ИМА вятърни мелници.

within me there lay an invincible summer.