a warning sign

[аз съм влюбена в колдплей]




нещо много метафорично и с много абстрактна пунктуация този път.

...Днес небето беше цялото мръсносиво и мрачно. Цялото. Имаше само една малка дупка някъде насред облаците, през която слънцето се провираше, заобикаляше някак прахоляка и се спускаше по студените улици, пълни с хора в зимни якета. И си помислих - колко често съм виждала разни хора да сочат събиращите се на купчинки и предвещаващи дъжд облаци. Или пък малките и безобидни бели облачета насред иначе съвсем ясносиньото небе. И все съзерцават и се питат - на какво им прилича еей онзи облак там, точно над комина на розовата сграда.
А пък сега никой - абсолютно никой не спря, и не погледна към синята дупка насред черните облаци. А това беше невероятно жалко.
Защото тя имаше формата на слънце.