История, която всички знаем

Момичето бе с бяла, къса рокличка.
Момчето - с цвете в лявата ръка.
Тя - с песен във сърцето си прелитаща,
той - весел и със песен на уста.

А срещата бе в четири, пред киното.
Той мъничко нарочно закъсня.
Тя беше там във три и половина
и чакаше, и чакаше сама.

Видяха се, усмихнаха се весело.
Прегърнаха се, тръгнаха със смях.
И той й подари накрая цветето,
а тя му даде своята душа.

...След август - любовта му свърши с лятото.
И тръгна си, със песен на уста:
сега за друга среща закъсняваше,
и друга там го чакаше сама.

Момичето остана със дърветата
и с падащите есенни листа:
треперещо във бялата си дреха
и с цвете. С цвете в лявата ръка.