аутопсия

Във мен е дъжд. Вървя -
денят е сив,
прозрачен
през него виждам вчера
утре
и преди
И всичко някак си –
бездушно и еднакво.
И пътят някак си
е твърде без следи.
Във мен е шум.
Навън – е тихо като есен.
Във мен е гръм – навън
е тихо като в сън.
И като в сън
вървя нанякъде –
напред ли –
не знам почти.
Почти наистина не знам.
Почти не съм;
Почти не знам дори коя съм.
Почти не вярвам.
В мене всичко е копнеж
но всеки миг,
във който някой го погася,
оставам празна
и дъждът ми
става скреж,
и всяка струна
неубита тишина
превръща хаоса ми
в скука
и във ред.

Във мен е дъжд.
Не ме моли
не ме подреждай.

Във мен е шум.
Не ме убивай
с тишина.

Във мен е дъжд,
във мен е хаос.
И след тебе:
След теб, единствено след теб
във мен съм аз.