Второ действие

включва среща, паника и телефонно обаждане.

Зад мен, затръшната, вратата става камък.
Пред мене стаята безумно се върти.
В сумрака мислите ми сякаш оживяват:
въпроси, ужас, и безбройно много “ти”.
…Не е възможно. Ти не можеш да се върнеш.
И втори път след теб светът да се взриви –
върви си, тръгвай си, недей да се обръщаш,
недей да вярваш, да опитваш, не помни!
Стоя на прага. В мен е хаос. В мен е буря.
Навярно никога без теб не съм била.
Навярно в мен си. Във гърдите ми е лудост:
Или греша, или греша, или греша.
И пак наново, пак светът се преобръща -
и в мен компасите безумно те зоват.
Но, боже господи, недей, не се завръщай!
Не ме превръщай от пустиня пак в пожар!

Зад мен, затръшната, вратата се затваря
и аз оставам само с ужаса във мен,
с една разхвърляна, неподредена стая –
и със звъна на телефона развален.