ледена пързалка

мързи ме да слагам пунктуация и да оправям главните букви, скапания уърд капитализира автоматично.

***

Аз винаги загубвам равновесие.
Незнайно как – накрая вечно падам
Надолу
Долу
Толкова надолу
И толкова далече и нататък
Но тук, сега, това не е метафора.
Напротив –
Истинско е
Колкото си искаш
И е болезнено
Дори и още толкова,
Докато кънките ми някак си се спират
Почти преди
Ръба на лудостта ми
Не те обичам.
Даже – никога не съм.
И мога много смело
Даже да забравя
Защо съм тук
Или – защо пък си дошъл.
Но в нас е бяло,
Пусто –
Ледена пързалка.
И всички хора са лишени от ръце
От глас
Очи
Лица
И всички други знаци,
Че са са реални също както мен и теб.
Въртя се лудо
И светът край мен кръжи
Докато шарения, пъстър маскарад
Не се превърне в черно-бяла фотография:
Тълпи деца със кънки
Якета
И крясъци
А пък зад тях –
Ледът е толкова студен
И бял
И празен –
Че е още по-ужасно
Как най-студеното,
По-празно от леда
На тази странна фотография
Сме ние.