Игра на вероятности

И сигурно това – това е краят.
Навярно всичко свършва се дотук.
Аз знаех – или трябваше да зная:
Че аз и ти не сме един за друг.
Навярно тук историята спира.
И повече не търси никой бряг:
От “мен” до “теб” вселени се простират –
При нас не съществува вече “пак”.
…Навярно. И ако не беше адът,
През който двама минахме със теб,
Ако светът не беше ни предавал,
Страхът не беше двама ни превзел,
Ако без теб пак светеха звездите,
Ако без мен светът ти беше цял,
Ако ти вярвах, че си се преситил –
Че и без мен преди - нали си пак живял;
Ако след края беше си отишъл,
Не беше чакал сам навън в дъжда,
Завърнал се от пътя да ме видиш,
И хванал с мен погрешния трамвай;
Ако наистина съм грешка и съм нищо,
Ако наистина не сме един за друг –
Тогава сигурно – завършило е всичко.
Тогава сигурно се спираме дотук.