дифузия, дисперсия, дифракция

обичам странни физични думи с "д" и смятам да ви изненадам.

защото обичам физиката. химията. и математиката. но най-вече физиката.
и философията.
а снегът навън е предизвикващ. поредният въпрос с десет въпросителни накрая. бялото поле, което смятам да изпиша. ненаучените реплики, които смятам да изиграя. спомените, които смятам да запечатам.
безброй възможности.
празното пространство, чакащо да бъде запълнено
и в мен е пълно с цветове.
на всичкото отгоре тази събота най-сетне ще си отрежа косата, късо, късо, късо и стърчащо.

в последните две седмици постигнах

два счупени телефона
една изгоряла крушка
четири спрели стенни часовника
и един ръчен
два пъти токови удари
един неработещ принтер


бива ме.
и въпреки това си постигнах своето и не мога да не съм безумно щастлива. щастлива, да, не доволна, щастлива. което със сигурност е чалнато, защото е зима, НО за бога!

имам сценарий, имам пиеса, събирам трупа, ще правим кастинг, и имам да водя един от най-най-най-важните разговори в живота си досега, защото от него зависи какво ще бъде второ действие: в живота ми, не в пиесата.
и докато за първи път в живота си учех реплики и си ги разигравах сама в кухнята, а по радиото пускаха най-тъпите комерсиални песнички, но даже те ми звучаха добре, си казах: майната му.
сега е моментът да съм щастлива.
докато предвкусвам утрешното джапане из локви и взимането на телефона ми, който най-сетне ще е готов - от сервиза със свалящия ме пич
и после препускането до училище и някои твърде преиграващи хора, чието преиграване ще се правя, че не забелязвам, защото точно сега искам да ги обичам, ии доуговарянето и организирането и многомногомного разговори и топката нерви в стомаха ми, която ме кара да подскачам непрекъснато.
точно сега
когато знам, че вървя нанякъде и знам накъде вървя
остава ми още един ход, преди светът да избухне, още един ход
а еф е равно на ка по ку едно по ку две върху ер на втора
разбира се, че си струва да опитам
винаги си струва
и обичам изброяванията - пък те никога не са градации (:

it's show time.

2 коментара:

люляк™ 20 декември 2009 г. в 8:56  

а еф е равно на ка по ку едно по ку две върху ер на втора

хехехе ;d

много се радвам за теб уий!!
и не смей да си подстрижеш косата!!!

лайла 21 декември 2009 г. в 1:23  

о, ще посмея (слънчице)
само да си прибера телефона от сервиза и да си уговоря час при фризьорката ^^

..понеже знам.

ИМА вятърни мелници.

within me there lay an invincible summer.