всичко е физика

тази песен много сериозно бърка в сърцето ми.



"вече пишеш само за себе си"

вярно е.

И всичко е физика,

а аз наистина имам адски много проблеми, разбира се. Както всички хора, по дяволите. Вкъщи второто пришествие, в училище - ами, третото, примерно. Навън пълна лудница. И то здравословни, социални, психични и не знам какви проблеми. Навсякъде. Абсолютен ужас, и всички разчитат на мен, а в моята глава - мухи.
"Искам почивка." - казах аз
и знаех прекрасно, че а)е напълно естествено да я искам и б) всъщност изобщо не я искам. но имах нужда да кажа нещо, което беше естествено да бъде чуто.
"Определено имаш нужда" - отвърна тя, а аз си помислих Не, господи, не, нямам нужда, единственото, от което имам нужда, е той.
Не, не съм изморена от домакинска работа, нито от учене, нито от писане на сценарий до среднощ, нито от ставане в 4 сутринта всеки ден, нито от тичане по задачи из града - пеша, за да не давам пари за автобус.
Изморена съм да съм далече.
Изморена съм да се чувствам грешно.
Изморена съм да съм без теб

и да търся нощем из прахта по тротоарите
отново стъпките, които сме вървяли.

и да те търся

в табелите, по вестниците стари,
в писмата, долетели сутринта,
в звъна на телефона
в тишината
покълнала в очаквания глас.

изморена съм от напразни копнежи
изморена съм да се карам да не очаквам
изморена съм от вярване в есента
и в зимата
изморена съм, толкова съм изморена.
и не искам почивка от живота си, а искам ти да си в живота ми.

за съжаление обаче, те няма.
още по-малко пък ще имам почивка.

така че просто пия още едно кафе, правя си сандвич и пак се хващам да си върша работата - защото знам, че ще се справя, просто знам.
I always do.