главата ми е пълна със метафори
с шума на хилядите празни асонанси
алитерации
и изразните средства
се сливат някак си с шума на булевардите
с дъжда
с шума
на отминаващите влакове
тролеи
хора
автобуси
и трамваи
дъждът се сипе
прав си
този град ме плаши
за първи път го знам –
не мога да се върна
за първи път
светът е толкова прозрачен
и аз все пак не знам
какво се крие вътре
и си повтарям
че мечтая да си тръгна
вървя
но връщат ме обратно стъпалата ми
изкачвам стръмните ти
голи тротоари
и се страхувам
че не мога да ги имам
че гравитацията ти
е твърде слаба
разпада моята разклатена вселена
а аз не съм
не съм за твоята планета
проклинам физиката
нейните закони
които някак ме отделят от земята
докато впивам разранените си длани
в студа
и мрака на бетонните ти сгради
светът се срива
трябва
т р я б в а
да те пусна.
състояние на безтегловност
Публикувано от
лайла
сряда, 6 януари 2010 г.
Етикети: вали , време , грешно , законите на физиката , поезия , the point of no return
0 коментара:
Публикуване на коментар