пиша странно, това не съм аз.
Ще го напиша.
Взимам лист хартия
и във ръцете ми
денят се преповтаря
със изненадите
очакваните трусове
и преобърнатия свят
Не те познавам
не знам защо дойде
не знам защо си тръгна
не знам защо се върна пак
защо греша
не знам сценария
играя на магия
и подозирам, че и ти не знаеш сам
какви са репликите
Странно
Тук си
Не знам посоката на твоите идеи
не знам посоката
на твоите желания
не знам защо си с мен
и как импровизираш
Стоя пред теб и нямам смелост да попитам
Играй, Ромео
Хамлет ти отстъпва сцената
А аз не знам
не знам дали съм героиня.
опит за спонтанна импровизация
Публикувано от
лайла
неделя, 10 януари 2010 г.
Етикети: колебания , поезия , silly time to learn to swim
2 коментара:
Обичам да чета блогът ти..и странното е, че все едно аз съм го писала...всеки път..описваш моите чувства и объркване и неразбиране...
радвам се, че намираш нещо за себе си в блога ми
въпреки че едва ли е хубаво, че и ти се чувстваш толкова хаосно
дано скоро си построим космос в хаоса (:
Публикуване на коментар