дефинирай ми "надежда"

Вятър. В мен остана само вятър.
И вече – вече никоя не съм.
До днес. До утре. Винаги, навярно.
Във мене - в локвите - се дави есента.
Защото вън вали. И ти си в мрака.
Единствено във тъмното си ти.
Отблясък в тъмнината на стъклата.
Задавил вечерта цигарен дим.
Душат ме думи. Много, много думи.
И писъци, и песни ме душат –
но всички са ми писнали до лудост
омръзна ми ти вечно да си в тях.
И всичките отчаяни поеми
навсякъде звучат със моя глас –
крещят: че всички влакове са спрели,
че в мен – е колебания и страх.
Не искам повече. Не мога да ги слушам
не искам всичките ми песни да си ти.
За тебе нямам глас. За тебе нямам струни.
Не искам вече отидиси!~остани!.

Това е сигурно – нали? Нали? Това е.
Сега в мълчанието всичко ще умре
и в мен последната от всичките ми гари –
и тя завинаги
ще спре да те зове.