Вятър. В мен остана само вятър.
И вече – вече никоя не съм.
До днес. До утре. Винаги, навярно.
Във мене - в локвите - се дави есента.
Защото вън вали. И ти си в мрака.
Единствено във тъмното си ти.
Отблясък в тъмнината на стъклата.
Задавил вечерта цигарен дим.
Душат ме думи. Много, много думи.
И писъци, и песни ме душат –
но всички са ми писнали до лудост
омръзна ми ти вечно да си в тях.
И всичките отчаяни поеми
навсякъде звучат със моя глас –
крещят: че всички влакове са спрели,
че в мен – е колебания и страх.
Не искам повече. Не мога да ги слушам
не искам всичките ми песни да си ти.
За тебе нямам глас. За тебе нямам струни.
Не искам вече отидиси!~остани!.
Това е сигурно – нали? Нали? Това е.
Сега в мълчанието всичко ще умре
и в мен последната от всичките ми гари –
и тя завинаги
ще спре да те зове.
дефинирай ми "надежда"
Публикувано от
лайла
понеделник, 4 януари 2010 г.
Етикети: грешно , завинаги , колебания , поезия , silly time to learn to swim
6 коментара:
nadevda-blqn, mechta...neshto za koeto kopneem
'' ... Не искам повече. Не мога да ги слушам
не искам всичките ми песни да си ти.
За тебе нямам глас. За тебе нямам струни.
Не искам вече отидиси!~остани!....''
... Ох, пишеш прекрасно.
Da, naistina prekrasno...i mnogo istinsko
не искам всичките ми песни да си ти.
<3
Но няма начин да го промениш, нали?!
разбира се, че има. работата е там, че не искам. не искам да се отказвам да се боря. дори и да се боря с вятърни мелници.
Публикуване на коментар