въздухът вони погрешно.

това му викам подходяща песен. до всички, които ме познават лично - вижте текста, не е ли з а б а в е н.




Много странно, когато септември внезапно се окаже на края си и във въздуха просто вони на нещо погрешно. Не, нямам предвид въздуха покрай обществените тоалетни или този покрай рибната борса. Нали.
Просто вони.
Ставам сутринта в пет и знам, че нещо не е наред.
Цял ден нервнича като луда, истерясвам и знам, че нещо не е наред.
Прибирам се от училище/някъде и се занимавам с глупости и знам, че нещо не е наред.

Нещо не е наред.

И като ви казвам, значи е така. Просто знам. Като на осми, когато се мотах половин ден с книжка на Бредбъри и имах чувството, че ще се гътна от нерви и знаех, че идва поредната приливна вълна ненормалност.
Нещо не е наред.
Нещо определено не е наред.

Канена съм да прочета нещо свое на някакъв празник на поезията някъде си утре. Въобще не ми се ходи и не знам защо отивам. Не, всъщност знам - защото всеки път, когато ми предложат нещо, аз просто приемам. Без даже да се замислям. Забавен факт: миналата година по това време отказвах на всичко без дори да се замислям.

Нещо със сигурност не е наред. И имам нужда да направя нещо по въпроса. Да, за разлика от този и онзи, аз намирам време да правя разни неща по въпросите, които ме вълнуват. А, да. Вярно. Те пък тях онези въпроси не ги вълнуват.

Добре де, ако наистина е така, защо беше изобщо целия тоя лайнян... лайнян... театър?
За соса, колко съм бясна!

И нещо наистина, ама наистина не е наред.




впрочем. http://kulturni-novini.info/news.php?sid=11